 Ставам сутринта...гледам мътно, както винаги...и вървя тежко към кухнята. Вървейки приближавам към прозореца, от който се вижда приказна картинка....В главата ми вече проблясват хубави моменти като разходка в пухкавия сняг или нещо такова...Да, ама не...Приближавам се аз до прозореца, поглеждам с надежда навън...сняг по улиците няма.... Явно станах жертва на някакво странно явление породено от минусовите температури и мъглата едновременно. Но ...е красиво.
| |
|